Никой не умира истински,
докато има хора, които го помнят.
От гледна точка на вечността, човешкият живот е кратък. Ние идваме и си отиваме от този свят без това да зависи от нас. Ние нямаме силата да знаем колко ще живеем, но имаме силата докато сме живи, да изпълним всеки миг с радост от това, че живеем, със съдържание и смисъл на мислите и делата си, с обич и всеотдайност към любими за нас хора - семейството, приятелите, съмишлениците, симпатизанти, колеги ...
В различните епохи от страдалната и велика история на България винаги е имало хора -личности, които са надхвърляли границите на човешките възможности и са оставяли светли дири в съзнанието на националната ни памет. Те са намирали сили да издигнат духа си над драмата на кървавото ежедневие и сивотата на делника. Те са имали силата в безнадежни и тежки години с лекота, без усилия да намерят път в тъмното. Те са имали силата със своята светлина да огреят пътя към по-доброто бъдеще за цялата нация. Техният бистър ум, смели идеи, безпощаден устрем, знания и увереност са били двигател на новото, по-доброто, по-чистото ... ЧОВЕШКОТО.
Един от тях е ГОСПОДИН ТОНЕВ. Съдбата не му отреди дълъг живот и безоблачно съществуване. Съдбата бе сурова и строга към него. Съдбата отреди да си отиде твърде рано от нас... Не всички успяха да се простят с него, но всеки, който го познаваше, носи в душата си спомен от светлия му дух, от убеждението в правотата на идеята България да върви напред и нагоре.
Съдбата го дари с изключителни човешки качества, на които той остана верен докрай. Той не продаде душата си за сребърници, не се изплаши от превратностите на промяната, не предаде идеята за по-доброто. Със същата жажда, с която играеше футбол като дете и беше абсолютен победител в спортни състезания и математически олимпиади, той заставаше зад трибуната на своите речи. Лишен от всякакъв фалш и илюминации, с поразително обаяние, с впечатляващи знания, с неподправена целенасоченост, той увличаше масите. Сред привържениците си имаше хора от различни поколения: от останалите живи връстници на неговите родители, почтени и достойни хора, до младежи на годините на неговите деца. ГОСПОДИН ТОНЕВ беше абсолютен Контрапункт на подводните и подземни течения на прехода. Той не се предаде и не предаде България. Не я напусна...С прекрасния си, на високо академично ниво немски език, със стабилните си знания и политически прогресивни убеждения той може би би имал един по-лек и не така трънлив път в Германия ...
Изборът му да остане в България го превръща в герой, който не предава на никаква цена идеалите си и чийто път остави светла диря, която може да води поколенията след себе си ... КАТО СЪРЦЕТО НА ДАНКО" ...
Да, не тупти вече сърцето на Динко...и първата Коледа без него ще е толкова болезнена и трудна, колкото и всички останали Коледи без него, за всички нас, които го познавахме, обичахме и ценим, които директно или индиректно го следвахме.
България загуби един изключително стойностен политик, но спечели още един силен и светъл дух, надхвърлящ пределите на националното, и оставащ като пътеводна звезда във вечността!
- Дора Бакалова - Бьотнер
Господин Тончев Тонев е български преподавател, преводач и лектор на семинари за социалното пазарно стопанство и за ценностните основи на политиката. Основател и първи председател на политическа партия Българска демократична общност., Основател, собственик и редактор на сайта „Ценности и общност“ – сайт за споделяне на ценностни представи и на различни възгледи за смисъла на общността.